БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ПО ДЕРМАТОЛОГИЧНА ХИРУРГИЯ (BDDH) – УЧАСТИЕ В 35-ИЯ КОНГРЕС НА EADV 2026 Г. / ВИЕНА: 30 СЕПТЕМВРИ – 3 ОКТОМВРИ
Aвтори: Симона Кордева (1), Валентина Брощилова (2), Константин Чернев-младши (3), Георги Чернев (1,3)
1 Медицински институт към МВР – Отделение по дерматология и венерология, София, България;
2 Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Медицински факултет – Катедра по вътрешни болести, фармакология и клинична фармакология, педиатрия, епидемиология, инфекциозни болести и кожни болести, София, България;
3 „Онкодерма“ – Клиника по дерматология, венерология и дерматологична хирургия, София, България
Атрофодермията на Пасини-Пиерини е рядко, считано за доброкачествено кожно заболяване, характеризиращо се с единични или множествени асимптоматични атрофични плаки. Лезиите могат да се появят навсякъде по тялото, като най-често засяганата зона е торсът.
Заболяването се проявява през второто или третото десетилетие от живота и засяга предимно жените (съотношение мъже/жени 1:6), обикновено от бялата раса. В литературата са описани различни рискови фактори – генетична предразположеност, инфекции с вируса на Епщайн-Бар, варицела-зостер вирус и Борелиа Бургдорфери, ваксинации, локална травма и др. След началото на пандемията от Ковид-19 са докладвани кожни прояви, свързани с тази вирусна инфекция.
След задълбочено проучване на съществуващата медицинска литература смятаме, че представяме първия случай на бърза прогресия на атрофодермия на Пасини-Пиерини след инфекция с Ковид-19.
Поради известна прилика с морфеята (локализираната склеродермия), състоянието често се диагностицира погрешно, което води до забавяне на адекватното лечение.
Понякога възниква дилемата „Атрофодермия на Пасини-Пиерини или всъщност морфея?“, но хистопатологичното потвърждение и „диагностичните белези“, използвани по време на прегледа, обикновено са достатъчни за поставяне на диагнозата.
